Блогът на Георги Чолаков

Моите мисли, интереси и вдъхновения!

За криворазбрания патриотизъм!

В началото на този пост искам да подчертая две неща. Първо, искам да поздравя Лудогорец за поредния им успех! Нито отричам, нито омаловажавам победата на този отбор. Не съм от онези хора, за които се казва, че са „коне с капаци“ и отричат очевидното. Отборът игра добре и заслужи класирането си нататък в турнира. А на фенове като мен им е пределно ясно, че за да можеш да побеждаваш трябва първо да се научиш да губиш с достойнство. Затова поздравления на момчетата в зелено, те заслужиха този успех.
Второ, искам да поясня, че с настоящата статия целя не да обидя или нападам някого, а точно обратното – да защитя себе си и позицията си, да покажа моята гледна точка и моите аргументи след цялата тази „помия“, която се изля върху мен и една малка група хора в последните 2-3 дни.
Може би наистина прекалих с един предишен пост, в който говорех за „псевдопатриотизъм“, за което отнесох доста критики, които донякъде съм склонен да приема. Голяма част от хората, които ме нападнаха, наистина са родолюбци и може да съм ги засегнал, за което се извинявам. Основната ми позиция обаче остава непроменена. Сега няма да говоря за псевдо-патриотизъм, а за криворазбран патриотизъм. Защото вие хора, може наистина да сте родолюбци, но патриотизмът ви произтича от съвсем погрешни представи. И нищо не ви дава правото да определяте дали хора като мен или някой друг, който не подкрепя Лудогорец, е патриот или не.
Какво всъщност се случи в навечерието на мача от Лига Европа между Лудогорец и Лацио? Тъй като разградчани бяха спечелили първия мач, се очакваше голям интерес за срещата реванш. Какво точно обаче представляваше този интерес? Той беше интерес предимно от страна на софиянци, които не са фенове на Лудогорец, а са фенове на други отбори и на които просто им се гледаше хубав мач и европейски футбол. Трябваше обаче някак си да се натрупа фенска маса в полза на зелените, да се изгради идентичност на феновете на този отбор. И се започна с една огромна и абсурдна медийна пропаганда, едно промиване на мозъци, че трябва да се подкрепи българското на всяка цена. А всичко, което не се вписваше в тази рамка (а именно шепата привърженици на Лацио, между които и аз самият, както и група левскари) бяхме заклеймени като „родоотстъпници и предатели”.
Точно това се случи и на самия мач. 31 000 души се изсипаха на стадион „Васил Левски“, за да подкрепят „българския“ Лудогорец срещу „жабарите“ от Рим. 31 000 „патриоти“, които бяха готови да бранят националния флаг на всяка цена, като че ли отиват на бойното поле!
Но да видим, какво точно подкрепиха всъщност тези 31 000 българи? Подкрепиха един отбор, който отчаяно се нуждае от фенска маса и благодарение на ресурсите си и на медийното влияние някак си успя да втълпи на хората, че Лудогорец, това видиш ли е България. И естествено, типично по български, всички се втурнаха да стават патриоти. Да, ама не! Уважаеми българи, разберете, че Лудогорец не е България. Напротив – това е отбор с 3-4 българи в титулярния състав, отбор без никаква история и без истински фенове. Това е един изкуствено създаден отбор, отбор – еднодневка, който обаче днес е на „гребена на вълната“ и жъне успехи.
Естествено, българинът става патриот предимно когато му е изгодно и има изключително слаба памет. Сега Лудогорец е силният на деня и всеки се бие в гърдите, че видиш ли, подкрепил е България. Къде обаче бяха тези „българи“, когато Локо София играеше в Лига Европа срещу Рен и Фейенорд? Къде бяхте, когато Локо Пловдив правеше подвизи срещу Болтън? Май не бяхте такива патриоти! Но естествено, сега е друго! Сега е изгодно да си от Лудогорец! Излиза, че българинът избирателно е националист. Къде бяхте на последните квалификации за световното, където средната посещаемост беше 17 хиляди души? Само когато побеждаваме ли сте патриоти? За разлика от вас, ние не сме фенове на Лацио, само когато отборът печели скудетото. Фенове бяхме и когато отборът се бореше да не изпадне. Фенове бяхме и когато отборът беше на ръба на фалит!
Но да разгледаме по-подробно феновете на Лудогорец, които бяха на стадиона (или поне това, на което аз станах свидетел). Първо, от фен-клуба на Лацио се бяхме събрали 2 часа преди мача на стадиона, където около 90 минути преди срещата се изсипаха 6-7 рейса с фенове от Разград. Добре се беше погрижил Домусчиев за тях. Та нали тези хора щяха да дерат гърло за България в замяна на някой лев или безплатна екскурзийка до София. Но това са истински фенове, някой ще каже! Да, ама не! За тези 2 часа пред стадиона, хората, които видях с шалове на Лудогорец, се брояха на пръстите на едната ръка. За сметка на това, български знамена видях стотици. Което ме навежда на една друга мисъл! Как по дяволите решихте, че е уместно да се отъждестви Лудогорец с България? Разберете, хора, това е клубен футбол. Лудогорец, както и всеки друг клубен отбор, играе за цветовете и емблемата си, а не под националния флаг! Скандиранията „българи, юнаци“ бяха неуместни и абсурдни! Оставаше само химна да запеем, та да се надъхаме малко!
Но да се върнем към основната тема. Да поговорим за това как тези „българи“ и „истински фенове“ се държаха на стадиона. Странно защо, но тези истински фенове не изпяха нито една песен за Лудогорец. Феновете на Лацио от друга страна, не спряха да пеят цял мач. Жалкото подобие на хореография (в която участваха не повече от 30-40 човека) беше неуместно (отново препратка към българския флаг)  и отстъпваше по подготовка на това, което ние, 15-тина души от фен-клуба на Лацио, бяхме подготвили, но по обективни причини не можахме да вкараме на стадиона. И така, без хореография, без нито една песен, без нито една мексиканска вълна. Страхотни фенове! Стигна се дотам, че по едно време сектор „В“ скандираше „Сектор А, сектор А“, на което вторите, явно неразбиращи какво се случва, отговориха с „Ууууууу“. Като прибавим въпросите, които са били задавани на някои мои познати, пръснати по стадиона, от сорта на „Тези Лацио, от град Лацио ли са?“, „Кога има засада?“, „Кой сектор за какво е?“ и т.н., ни става ясно какви футболни фенове имаше на стадиона. Да не говорим, че част от тези фенове плюеха и обиждаха отбора си при 0-2!
 

1899991_525058054277534_1053529964_n 

Тук е мястото да се извиня на малцина разградски фенове (вярвам, че има шепа такива истински фенове), които са присъствали на мачове и са следели развитието на отбора си в „Б“ и „В“ групите през 80-те и 90-те години на миналия век. Тяхната радост разбирам, тя е истинска и заслужена, останалите са фалшификати и позьори!
Но да продължим с другата част от феновете. Естествено имаше много неутрални такива, които просто бяха дошли да се насладят на един хубав мач, какъвто рядко може да се види по нашите терени. Тази група хора също ги разбирам.
Стигаме обаче до сектор „Г“, където по традиция бяха най-настървените. Знаем по принцип какви хора са там – най-върлите и заклети цесекари, които на мача май не бяха чак толкова заклети и спокойно подкрепяха чуждия отбор. Точно тези хора ни замерваха с бутилки с вода и скандираха „Курви сте, курви сте“. Не господа, вие сте курви! Защото ние подкрепяме любимия си отбор с цената на всичко и за нищо на света не бихме подкрепили друг такъв, докато вие за мен сте предатели. Вие сте тези, които са готови да отстъпят от любимия отбор за да подкрепят силния на деня. Вие сте фурнаджийски лопати. С какви очи утре ще викате за ЦСКА срещу Лудогорец? Това важи и за феновете на всички други отбори, които явно искат обединение в една обща агитка, когато Лудогорец играе в Европа, и множество малки и отделни агитки когато отборите им играят в първенството. Това е смешно и жалко!
Това бяха истинските лудогорски фенове. А какво правеха те след мача? Не пееха радостни песни и не викаха по улиците. Половината бяха натоварени на рейсовете и откарани обратно в Делиормана. На тези, които останаха не изглеждаше да им пука толкова много от това, което се бе случило. Та това ако бяха истински фенове, щяха да пеят по улиците часове след последния съдийски сигнал.
Изключително ми е интересно и какви щяха да са отговорите ако някой беше минавал по трибуните да пита хората колко футболиста от Лудогорец знаят или какво знаят за историята на отбора. Колко от феновете щяха да ”блеснат“ с истински познания? А ако мога да попитам, колко българи щеше да има на стадиона ако, чисто хипотетично, Лудогорец беше загубил с 3-0 мача в Рим? Едва ли щяха да са повече от 5-6 хиляди. Но нали вече споменахме, че българинът е националист и патриот само когато му изнася!
Та същите тези „патриоти“ всячески се опитаха да ме убедят, че съм „родоотстъпник, предател, дупедавец“ и какво ли още не, понеже не съм подкрепил българското. Хора, в които има в пъти по-малко българско от мен или от всеки един фен на Лацио-България, ни замеряха с бутилки и заливаха с вода. Защо? Защото защитаваме отбора на сърцето си? Защото сме израснали с този отбор от малки и когато веднъж или два пъти в живота ти се случи отборът, който те е накарал да обичаш футбола, да дойде на крака в страната ти, ти трябва да викаш против него? Защото никой не може да ме убеди, че един истински фен на Ливърпул например, или Юнайтед, или Ювентус, или който и да е друг европейски клуб, би викал срещу любимците си ако играе с Лудогорец! А това е най-нормалното нещо на света на Запад. Мнозина имат любим отбор от чужда страна, правят си фен-клуб и си подкрепят отбора на сърцето. А когато този отбор гостува в страната им, тези фенове не са нападани от сънародниците си и заклеймявани като предатели и лицемери.
Така че, уважаеми българи, вие сте предатели и лицемери, не ние. А отгоре на всичко сте и гамени. Не може отбор, който е дошъл като гост, вкарал е 3 гола и се е борил до последно, да го изпратиш с „До-виж-да-не, до-виж-да-не“. Нали сте европейци! Защо не отдадохте заслуженото на Лацио за това, че дойде и се бори докрай, както ние отдадохме заслуженото на Лудогорец и не казахме нищо лошо по адрес на самия отбор! Защо не пяхте ваши песни след победата, както италианците и ние пеехме „Non Mollare Mai“ („Никога не се предавай“) при 2-2 и 3-3 в 88-та минута. Вместо това вие псувахте отбора си и мълчахте, когато падахте, а след края на мача скандирахте „Рома, рома, Франческо Тоти“. Страхотна футболна култура демонстрирахте!
Та вие не може да разберете елементарни неща. А аз очаквам да се научете да правите разлика между национален и клубен футбол. Едва ли това ще стане, но ще се опитам да ви обясня накратко. Лудогорец не е националният отбор на България. Който иска да подкрепя отбор по патриотични подбуди – да подкрепя националите. Или това не ви е изгодно? Вече споменахме колко души ходят на домакинствата на националите. Или тогава не сме българи? Но когато на терена се появят Мисиджан, Безяк и компания сме българи. Това е лицемерие! Защо не подкрепяте руския Амкар? Та там има толкова българи, колкото и в Лудогорец! А защо не пуснем Лудогорец да играе вместо България в следващите евроквалификации, защото „преди всичко те са българи”?
Огледайте се на Запад и вижте дали феновете на Рейнджърс викат за тези на Селтик в европейските клубни турнири? Дали имаше фенове на Бетис, викащи за Валесния срещу Динамо Киев, за да подкрепят испанската кауза? Дали фенове на Партизан и Цървена Звезда биха се обединили в една обща агитка да викат за Ягодина, ако последните започнат да правят европоход? Едва ли!
Те всички са родоотстъпници! Мисиджан и той е родоотстъпник, та нали не играе за холандски отбор. Клозе и той е родоотстъпник – играе при „гадните“ италианци вместо да защитава немското знаме. Как може? А Бербатов, той българин ли е, че игра за отбори от 3 държави, а не остана в ЦСКА?
Няма да пропусна и хората (предимно момичета, които не разбират от футбол), които ме убеждаваха, не само, че не съм българи, но дори, че имало нещо сбъркано в мен и във всеки един фен на Лацио, подкрепил отбора срещу Лудогорец. Гарантирам ви, че няма нищо сбъркано в нас. Сбъркани са вашите представи за патриотизъм! Само че вие това няма как да го разберете, защото не знаете како изпитва един истински фен към отбора си. Това е любов! И за да се опитам да ви го обясня, бих го сравнил с онази любов, която изпитвате към любимия човек. И така мили дами, всички от вас, които по една или друга причина са влюбени/женени/сгодени за чужденец, сте родоотстъпнички!!! Как може да не изберете български мъж, а залитате по италианци, американци, французи и т.н?  Да, и всички от вас, които са с дрехи, телефони, парфюми и т.н, които не са българска марка и производство, са родоотстъпнички! И всеки от нас, който яде гръцки домати и пие немска бира, е родоотстъпник! Или това не е същото?
И така тези 31 000 фена са чисти българи и истински фенове на Лудогорец. Но да видим колко от тези истински фенове ще са на стадиона в Разград на домакинството с Черноморец примерно? А колко от тези българите вчера се сетиха за поредната невероятна победа на Григор! Колко от тези истински българи ще са в “Арена Армеец” на мачовете на България от световната лига? Защото тази зала съм я виждал пълна не повече от 2-3 пъти, а мач на националите в София не съм изпускал. А залата е само 12 000 места! Тогава явно те забравят, че са българи. А, и автобусите от Разград ги няма!
Та при целия този фалш и лицемерие, къде беше истинското? Ще ви кажа. Истинското беше в клетката за гости и до нея.  При хората, които страдаха истински от загубата, а не при тези, които след мача щяха да си тръгнат по еднакъв начин при какъвто и да е краен резултат. Истинското беше на летището, на тренировката, на Народния театър и шествието до стадиона, изпълнено с песни и скандирания. Това е да си истински фен, това е да си ултрас. Но това, явно, трудно се обяснява в България.
 

564678_618617584877085_764141044_n 

И така, аз не бях от тези българи през последните 2-3 дена. Напротив, бях заклет и оплют като италианец и чуждопоклонник. А какво всъщност направихме аз и няколкото други ентусиасти от фен-клуба ни? Отделихме от собственото си време и пари, за да направим банери и подаръци за играчите, да ги посрещнем на летището и вземем автографи. Не бяхме българи, когато им подарихме статуетка с българското знаме, на която пише Лацио – БЪЛГАРИЯ! Не бяхме българи, когато им подарихме 30-тина мартеници и им обяснихме тази българска традиция! Не, ние не сме българи, не сме патриоти! Ако това е представата ви за патриот, аз не съм такъв!

Previous

141 години по-късно!

Next

Непримиримостта на човешкия дух!

1 Comment

  1. Евала братле и ФОРЦА ЛАЦИО до гроб!!!

Leave a Reply

Powered by Georgi Cholakov