Януари. Месецът на новогодишните обещания. Всяка година Вселената търпеливо изслушва яростните закани на стотиците хиляди хора, решили да променят живота си в положителна насока. Питам се на какво ли не се е наслушала през годините; какви ли абсурдни обещания е била принудена да изтърпи и този януари? Ще сваля еди-колко си килограма, ще спра цигарите, ще тръгна на фитнес, ще започна да спестявам, ще науча нов език, ще сменя работата си … ще, ще, ще. 
   Разбира се в това няма нищо лошо (освен за горката Вселена, чиито уши сигурно кънтят от тези безбройни “ще”-та). Наскоро обаче попаднах на една тревожна (но донякъде очаквана) статистика за новогодишните обещания, според която средната продължителност на спазване на тези обещания е … 10-12 дни. 
   Надявам се сами разбирате, че нещата няма как да се получат по този начин. Няма как да очаквате дългосрочни резултати с предприемането на краткосрочни действия. Няма как да изваяте така мечтаните плочки (дори и да сте се скъсали от упражнения) до 10-ти януари. Няма как организмът ви да се изчисти от отровата ако сте спрели цигарите за цели … 11 дни. Няма как да залегнете над речника, разговорника и граматиката и на 13-ти януари да говорите свободно нов език. Просто няма как.
  “Къде бъркат повечето хора” – ще попитате. Ще ви отговоря – в нагласата, в начина си на мислене, в презумпцията си, че промяната е външна, а не вътрешна. И докато тази нагласа не бъде изкоренена и не проумеем, че не е нужно да променяме външните обстоятелства, а самите себе си, отрицателните черти от характера си, мързела, малодушието и липсата на самоувереност, така желаната промяна няма да настъпи. 
   Защото както всички знаем, хубавите неща стават бавно. И промяната не идва от днес за утре или от 1-ви за 12-ти януари.  Тя се постига бавно, с много усилия, труд, постоянство и променена нагласа. Не са ви нужни гръмки обещания, в които и самите вие не вярвате истински. Не ви е нужен 1-ви януари и поредната Нова Година. Нужно ви е само желание за промяна, огромна решителност, самодисциплина, труд и много, ама много постоянство.
   Липсва ви мотивация да започнете? С радост ще ви я предоставя. Или по-скоро, за да не си приписвам заслугите, ще оставя тази задача на пет невероятни личности и атлети, извървели тежкия път от дъното до върха. 
  Предлагам ви пет страхотни истории за промяната, за волята, за постоянството и упоритостта. Пет забележителни личности, преминали през ада и успели да се преобразят напълно за нов, по-добър, живот. Може би ще се изненадате да разберете, че никой от тях не е променил живота си на 1-ви януари. Нито на 24-ти април, 7-ми юли или 5-ти септември. Това, което те са направили, за да изминат дългия път от дъното до величието, е цялостна промяна в начина си на мислене, подплатена с решителни действия, налагани в продължение на месеци, години, и дори десетилетия. 
    Едва ли бих могъл с няколко изречения да опиша настройка на тези хора, различаваща се коренно от тази на мнозинството. Едва ли бих могъл с няколко абзаца да предам начина им на мислене, изграждан в продължения на дълги години. Това, което се надявам да направя с всяко кратко описание е да ви заинтригувам достатъчно, за да изгледате и видеата, които ще включа за всеки един от героите в настоящия пост. А защо не и да потърсите и изгледате други клипове, в които главни герои са тези изключителни личности (интернет гъмжи от техни видеа, подкастове, мотивациоонни речи, гостувания в известни предавания и т.н.). 

5. Дийн Карназис – смелостта да напуснеш зоната си на комфорт

Животът на младия Дийн не представлява нищо особено и се развива досущ като този на много американски младежи. Той завършва гиманзия, после и колеж, като същевременно обаче фокусът му не пада върху образованието, а върху безбройните купони и среднощни запои. Дийн неведнъж се появява пиян в училище и на няколко пъти едва не бива изключен.
  Нещата обаче някак си се нареждат доста благоприятно за него и след завършването си той успява да се уреди на изключително добре платена позиция в корпоративние среди, където тлъстата му заплата е подплатена с множество бонуси, социални придобивки, скъпа служебна кола и какво ли още не. Бъдещето изглежда светло, но Дийн ясно осъзнава, че дълбоко в себе си не е щастлив. Суровият корпоративен свят обаче като че ли го поглъща и ден след ден той упорито продължава да сключва бизнес сделки, да гони срокове, да трупа имущество. 
   Всичко това продължава до неговия 30-ти рожден ден, когато чашата сякаш прелива. Карназис, който вече е женен, празнува юбилея си в луксозен нощен бар в Сан Франциско, порядъчно подпийнал, когато красива жена се приближава до него и почти в прав текст му предлага афера, въпреки че тя също е омъжена. Пияният Дийн като че ли се замисля за миг, но някак успява да смотолеви, че трябва да отиде до тоалетната, след което се измъква от клуба през задния вход.  
   В замаяната от алкохола и емоциите глава на Дийн се зараждат множество мисли и трансформацията сякаш започва. Вместо да се прибере в комфортния си дом и да се вмъкне в топлото си легло, Дийн отива в гаража си, където сменя скъпите си обувки със стари прашасали гуменки, които пази за работа в двора; после сваля официалния си панталон, оставайки по широки боксерки, и … се затичва по улицата… 
   За пръв път от години Дийн се чувстава жив и истински щастлив. В главата му бушуват множество мисли – за живота и истински важните неща в него, за щастието, за брака, за починалата му сестра. Понесен на крилете на адреналина, той бяга с огромна решителност в продължение на цялата нощ и на сутринта се озовава на 50 км. от Сан Франциско – сам, изтощен и окаян, по боксерки и тениска, с разранени и кървясали ходила. Неспособен да направи и крачка повече, Дийн се обажда на жена си, която, недоумяваща какво точно се случва, пристига, за да го прибере вкъщи.  
   Карназис обаче сякаш вече не е същия. Тази съдбовна за него нощ коренно е променила начина му на мислене и възприемане на света – трансформацията вече е започнала и бушува с пълна сила.
  Дийн напуска скъпоплатената си работа, отскубвайки се от жестоката прегръдка на суровия корпоративнен свят, и решава да стане бегач на дълги и ултра-дълги разстояния. Следват години на много труд, пот, постоянство и отдаденост, но и на безгранично щастие и свобода. Постепенно Дийн се превръща не само в един от най-добрите бегачи на дълги разстояния в света, но и в един от най-издръжливите атлети на планетата. Постиженията му са изумителни. Той завършва (а нерядко и печели) редица от най-трудните ултрамаратони в света, многократно финишира (като на два пъти дори спечелва) на смятаното от мнозина за най-тежко състезание по бягане в света Бадуотър, представляващо 217-километров ултрамаратон в Долината на смъртта, където температурите достигат до умопомрачителните +54 °C. Завършва маратон на Южния полюс, където бага при смразяващите -40 °C. Успява да пробяга 50 маратона в 50 поредни дни, по един във всеки от 50-те щата на САЩ. Бяга без прекъсване и сън в продължение на три денонощия, успявайки да пробяга невероятните 560 км. Прекосява САЩ за 72 дни, тичайки от Лос Анджелис до Ню Йорк (4800 км.). Нерядко участва в щафетни бягания от няколкостотин километра, състезавайки се сам сещу отбори от по 12 бегача.
   Не тези рекорди обаче, макар и доста впечатляващи, правят Дийн човека, който е днес. Това, което е важно в случая е страхотният му характер, железният дух и непримиримата решителност, която тече във вените му. Заслужава да се отбележи, че голяма част от бягания му са с благотворителна цел, като чрез своята дейност той набира стотици хиляди долара за болни деца, нуждаещи се от трансплантация на жизненоважни органи. От Дийн можем да научим много – как винаги трябва да преследваме щастието, как трябва да рискуваме и да не се страхуваме да напуснем зоната си на комфорт, как трябва да помагаме на другите, как никога не е късно да променим живота си. На всички тези уроци имах честта да стана свидетел през 2017 г., когато Диий беше един от лекторите на еднодневния семинар за здравословен начин на живот Физкултура, проведен в София, а книгата му “Ултрамаратонецът” (намерила място в предния ми пост) е в първите редове на личната ми библиотека. 

4. Тим Дон – the Man with the Halo

Понякога съдбата ни поднася събития, които не зависят от нас и на които не можем да повлияем. Често те са нечестни, обезкуражаващи, а понякога дори зловещи. И докато повечето хора мигновено изпадат в паника, депресия или просто рухват, има и такива, които сякаш черпят сила от ударите на съдбата. Такъв тип човек е Тим Дон, който ни учи, че дори да нямаме контрол върху нещастните събития в живота ни, винаги имаме контрол върху това как ще реагираме на тях и по какъв начин ще ги приемем. 
    Изключителен атлет, професионалният триатлонист Тим Дон се намира (по негови собствени думи) във “формата на живота си”. Трикратен участник на Олимпийските игри, четирикратен световен шампион по триатлон и рекордьор на състезанието Ironman, Тим е напът да изпрати най-успешната година в кариерата си, целейки се в победата на световното първенство по триатлон в Ironman дистанцията в Кайлуа-Кона, Хаваите, когато два дни преди старта преживява страховит инцидент. Докато тренира за колоездачната част от състезанието, Тим е блъснат от кола, след което се озовава в болницата със счупен врат и множество наранявания по цялото тяло. Мечтата на Дон е разбита на пух и прах. Не и характерът му обаче …
   Лекарите му предлагат три различни опции за възстановяване, най-тежката от които е т.нар. halo – приспособление, силно наподобяващо средновековен уред за мъчения, което посредством четири метални болта се забива директно в черепа на Дон, като целта е пълното обездвижване на врата му. Болката е ужасяваща, но този уред дава на Дон най-голям шанс за евентуално пълно възстановяване. 
   Започва бавно и мъчително възстановяване, но Тим убедено вярва, че не само ще се върне към нормалния си начин на живот, но и към състезателната си кариера, въпреки че е на 39 години. Без капчица самосъжаление, английският триатлонист запретва ръкави и след множество възстановителни упражниения и безкрайни часове прекарани във фитнеса, басейна и на велотренажора, Дон започва да възвръща голяма част от движенията си, след което бързо си поставя забележителна цел – да пробяга емблематичния Бостънски маратон за по-малко от 3 часа. 
    След като е носил омразното halo в продължение на цели три месеца, Тим има едва още три месеца, за да се подготви за почти непосилната задача, която сам си е поставил. Силно обездвижените му мускули определено ще му трябват, за да може да се справи със страховитите 42,195 км. в рамките на определеното време. Затова той не губи време в безсмислени оплаквания, а запретва ръкави и с цената на много труд, пот и болка постепенно успява да навлезе във форма, доколкото това е възможно в неговото състояние.
   Дългоочакваният ден настъпва, но метеорологичните условия са ужасни – постоянен дъжд, вятър и ниски температури ще съпътстват Тим по време на цялото състезание. Питайте обаче човек, преживял гореописания кошмар дали може да го уплаши малко дъжд. Никакъв шанс. Англичанинът е непоколебим и завършва маратона за 02:49:42.
   Опитайте се да пробягате маратон. “Нищо работа” – ще възкликнат мнозина – “стотици хиляди хора го правят всяка година“. Опитайте се обаче да избягате тези 42 км. под непрестанен проливен дъжд и при ниски температури. Вече не е толкова лесно, нали? А сега опитайте да завършите за под 3 часа – стотиците хиляди намаляват драстично. Вече знаете накъде бия. Колко човека могат да го направят само няколко месеца след като са счупили врата си? 
    Половин година по-късно Тим се завръща на мястото на инцидента – като участник на световното първенство по Ironman. И въпреки че завършва на непривичното за него 36-то място, самото му финиширане е не само огромен успех, а и една блестяща победа на духа. Победа над страха, огорчението и самосъжалението. Със своя непримирим характер Тим Дон ни учи, че съдбата невинаги има последната дума в живота ни; че няма нищо по-силно от човешката психика и решителност; че нищо не може да сломи човек, който отказва да бъде сломен. 

3. Рич Рол – да изпълзиш от пъкъла

Още един атлет, чиято вдъхновяваща книга намери място в предната ми статия. Днес тя е една от най-продаваните книги на тема здраве и атлетизъм, а освен всичко друго авторът й е създател и на един от най-големите и слушани подкастове в света.  
   Макар и вдъхновяваща обаче, историята на Рол не е никак гладка. Младият Рич има обещаващо бъдеще – завършва с отличен успех гимназия, след което е приет в редица престижни университети, включително и тези от Бръшляновата лига. Завършва право, като междувременно се превръща в обещаващ плувец, участващ на редица състезания на университетско и дори национално ниво. След дипломирането си Рич намира добре платена работа в юридическите среди и бъдещето сякаш изглежда розово … докато на сцената не се появява алкохолът.
    Зависимостта на младият юрист постепенно се усилва и той малко по малко губи всичко – плуването, работата, приятелите, семейството си. Години наред Рич води почти непосилна битка срещу алкохола, като накрая изоставя всичко и решава да влезе в клиника за зависимост. С много борба, труд и упоритост Рич успява да се отскубне от опасната прегръдка на алкохола и започва да си възвръща загубените неща едно след друго – родителите му, които доскро не са искали да имат нищо общо се него отново му говорят, работата му на адвокат отново потръгва, приятелите също се появяват. 
  И ето тук мнозина биха спрели. Биха останали удовлетворени от постигнатото и биха продължили да водят сравнително пълноценен, но скучен живот. Рич обаче е замесен от друго тесто и не се задоволява с половинчати резултати. Да, възвърнал е голяма част от живота си, има жена и деца, които го обичат, както и прилична работа. Нещо обаче липсва. Здравословното състояние на бившия алкохолик е меко казано разклатено и една вечер истината се стоварва върху него с цялата си тежест, когато Рич не успява да изкачи стъпалата до втория етаж в собствения си дом. В този момент започва втората голяма трансформация в живота му – от затлъстял и апатичен към живота адвокат със скучно ежедневие се превъръща в един от най-издръжливите атлети в света. Няма значение, че от години не е тренирал нищо; няма значение, че е вече над 40-тата си годишнина. Рич се захваща за работа и с много тренировки, правилно хранене и отдаденост към здравословния начин на живот разбива на пух и прах митовете за  средната възраст, превръщайки се в един от най-издръжливите атлети на нашето съвремие. 
  Сред постиженията на Рол са двукратното му завършване на състезанието Ултрамен – триатлон, чиято сумарна дистанция представлява умопомрачителните 515 км. (приблизително два пъти дължината на Ironman); проектът Epic 5 – пет Ironman триатлона на 5 хавайски острова за малко над 5 дни; както и участие на световното първенство по акватлон (бягане и плуване) – състезание, в което двете дисциплини се сменят последователно 52 пъти. 
   “Надарен атлет” – ще си кажат някои. Нищо подобно. Атлетическата кариера на Рол започва едва на 43 години, след като в продължение на над две десетилетия авторът се е борил със зависимостта от наркотиците и алкохола, а по-късно и със затлъстяването и нездравословния начин на живот.
 С уникалната си житейска история Рич Рол е неоспоримото доказателство, че никога не е късно да променим живота си, както и че няма нищо невъзможно, стига да го искаш достатъчно силно.

2. Джеймс Лорънс – the Iron Cowboy

Ако постиженията на предния ни герой ви звучат впечатляващо, само чуйте тези на Джеймс Лорънс. Железният каубой, който прякор Лорънс заслужено си спечелва, завършва 22 триатлона полу-Ironman в рамките на 30 седмици, което се оказва достатъчно за книгата на Гинес. Но не и за самия Лорънс, който след това завършва ново изпитание – 30 пълни Ironman триатлона за една година, което също се оказва нов рекорд на Гинес. За сравнение повечето професионални състезатели по триатлон участват в 5-6 Ironman триатлона в годината. И този рекорд обаче не се оказва достатъчен за Джеймс и той прави немислимото – завършва 50 Ironman състезания за 50 последователни дни, в 50 различни щата. Огромното физическо натоварване от състезанията се допълва с постоянното пътуване до поредния щат, като Лорънс успява да спи средно по 4 часа и половина на ден. 
   Отново ще си кажете, че това е поредният надарен атлет. Нищо подобно. На 28-годишна възраст Джеймс се записва на местно 6-километрово състезание по бягане, на което едва успява да завърши. Към края на състезанието, Лорънс бива задминаван от майки, бутащи колички с децата си, а собствената му жена по-късно стоварва върху него тежката си присъда: 

– “Жалък си!”

Силно амбициран това да се промени, Джеймс се захваща с новата си цел, а именно първия си маратон, който ще се състои само 5 месеца след злополучното 6-километрово състезание. Бъдещият “каубой” успява да завърши маратона, но не и да се изправи на крака, когато няколко часа по-късно му се налага, поради което той е откаран вкъщи с инвалидна количка.    
   Джеймс обаче вярва, че не тези моменти дефинират човек и смело заявява, че това е едва началото на неговото пътешествие в сферата на спортовете за издръжливост, а не краят на това пътешествие. Всичко това е поредното доказателство, че големите постижения обикновено са не плод на някаква си дарба, паднала магически от небето, а на постоянна работа, подплатена с огромна решителност и дисциплина. 
    Освен че му липсва природната надареност на “родения атлет”, Джеймс е принуден да се справи и с множество други предизвикателства по пътя си до върха.  През 2008 г. ипотечният сектор в Америка е ударен от икономическата кризата и Лорънс, който има жена и 5 деца, губи къщата си. Това според него е най-доброто нещо, което някога му се е случвало, защото му дава възможността да се освободи от всичко. Ето тези моменти, мисля аз, дефинират човек. В момент, в който мнозина биха се предали или поне паникьосали, Джеймс Лорънс показва завидна психическа устойчивост и намира сили да преобърне ужасното събитие в най-доброто нещо, което му се е случвало. 
   Критикуван от мнозина, че се цели прекалено високо, когато обявява проекта си 50 Ironman-а за 50 дни в 50 щата, Джеймс Лорънс не се страхува да изпита възможностите си. Дори предишният герой в настоящата статия Рич Рол в началото изразява мнение, че целта на Джеймс е физически непосилна за човешко същество. Все пак “неверникът” изненадващо посещава Лорънс в откриващия ден и му пожелава успех в начинанието. 
    Естествено не всичко минава леко за Лорънс, който неведнъж заспива на колелото, и няколко пъти дори пада от него. Получава и контузия в рамото, която силно ограничава способносттa му да плува. Той обаче е твърдо решен да доведе започнато докрай. Дори железният каубой не е от желязо обаче – в ден номери 30, докато върти педалите някъде из Кънектикът, Джеймс отбива встрани от пътя и рухва в плач. В главата му минават мисли за отказване. Това, което е постигнал дотук е световен рекорд. Би било достатъчно. Всички това обаче продължава 8 минути. Осем минути, в които Джеймс си припомня всички причини за това защо е тук и защо се е отправил на това опасно пътешествие. Осъзнава, че не иска да дава такъв пример на петте си деца – щом е обещал да направи 50 триатлона, ще направи 50, а не 30. Следва и кратък разговор с жена му, след което Джеймс отново яхва велосипеда и се поняса с нова решителност напред. Останалото е история …
    Силата на железният каубой не е в железните му крака, а в железния му характер. И Джеймс Лорънс се опитва да ни научи точно на това – че нищо не опира до някаква дарба. Напротив, той се готви за този проект в продължение на цели 10 години и накрая заслужено постига целта си. Благодарение на своя характер, на вярата в себе си, когато е критикуван от всички, на своя упорит труд и решителността си, той достига до един от най-високите върхове в света на спортовете за издръжливост. Човекът, който допреди няколко години е бил “жалък”, се е превърнал в железния каубой. А щом той може, пита самият Лорънс, защо и всеки друг на тази планета да не може?      

1. Дейвид Гогинс – the Toughest Мan Аlive

Каквото и да кажа за Дейвид Гогинс ще е малко. Критикуван от мнозина, че е прекалено краен, за да бъде разбрана правилно нагласата му и начина му на мислене (според мнозина извратен) човек трябва да погледне далеч под повърхностните стереотипи на мислене и да се запознае подробно с историята и живота на Гогинс. 
  Малтретиран и обиждан от околните, отхвърлян и заплашван от връстниците си, пребиван от баща си, Дейвид израства като изключително несигурно и объркано дете. В резултат на това той изпитва огромни проблеми в училище, като нивото му на четене и писане в гимназията е на равнище 3-4-ти клас. Мислейки, че проблемът е в него, той няма сили да се промени и дълго време живее изключително неблагопритен живот – работата му е да пръска за хлебарки, теглото му е 140 кг., а здравословното му състояние е плачевно – Дейвид страда от астма, вроден сърдечен дефект и редица по-малки заболявания.   
   Всичко обаче се променя в деня, в който Дейвид решава да влезе в армията и да преобрази себе си. Насочвайки вниманието изцяло към себе си и недостатъците си, Дейвид измисля свои собствени техники и психологически трикове, чрез които да постигне психическа издръжливост, да промени нагласата си към света и себе си, да се превърне в един от най-жилавите хора на планетата. 
  Благодарение на тези техники, както и на пълната отдаденост, решителност и дисциплина, Гогинс едва ли не “се преражда” и започва да постига забележителни успехи. Той е единственият човек, преминал успешно обучението в трите нива на американската военна система – за тюлен във военноморския флот, рейнджър в американската сухопътна армия и член на военновъздушните сили. Завършва цели три пъти т. нар. Адска седмица (Hell Week), два от тях в рамките на една година, като единият път стоически изтърпява множество стрес фрактури и счупени костици на краката, херния и сърдечни проблеми. По-късно служи в Ирак, а след като се пенсионира от армията започва да изпитва себе си в редица от най-трудните състезания за издръжливост в света. Поставя световен рекорд за най-много набирания в рамките на 24 часа (4030), завършва едни от най-бруталните ултрамаратони в света без да има какъвто и да било опит в бягането, като някои от тях завършва с пневмония и множество стрес фрактури. И това са само част от неизброимите постижения на смятания от мнозина за най-издръжливия човек на планетата Дейвид Гогинс.  
  Зад всичко това обаче стои много страдание, огромна решителност, ненадмината дисциплина и най-вече нестандартен начин на мислене, който е диаметрално противоположен на този на мнозинството. Дейвид категорично заклеймява комфорта като пречка за личностното израстване на човека; фанатично се старае винаги да избира пътя на най-голямото съпротивление; не приема оправдания и се отвращава от ролята на жертва. Напротив, той винаги търси вината за провалите в себе си и строго се държи отговорен за всяко свое действие; никога не търси оправдания или извинения и не разчита на “помощ отвън”. 
   Чрез живота и постиженията си Дейвид Гогинс ни учи, че ние сме господари на съдбата си и единствените, които могат да променят живота си в желаната посока. Той категорично доказва, че всички пречки и проблеми по пътя могат не само да бъдат преодоляни, но и направо пометени, стига да имаме правилната нагласа, малко психическа устойчивост и смелостта да потърсим дълбоко в себе си както причините за провалите си, така и силите, които ще ни издигнат от дъното до върха.